Ра

от Древни цивилизации

Тази статия е част от Египетски божества

Класификация

По азбучен ред

По семейства

По градове

По символ

По животни

В египетската митология Ра (или Ре) е бог на Слънцето. Център на неговия култ е Хелиопол (на древноегипетски - Иуну). Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум - вечерното и Хепри - утринното).

В текстове от пирамидите Ра се представя също и като бог на мъртвия цар. По-късно той е изместен от Озирис в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят - участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на V династия на Старото царство (около 25-24 в.пр.Хр.), произлизаща от Хелиопол, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона.Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), Амон (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на новото царство, Птах, Озирис, Хнум, Хепри, Собек и др.

С Ра се свързват и много други божества. Тот, богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба - души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Серкет, почитана като негово Око, Сехмет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.