FANDOM


Тази статия е част от серията
История на Древен Египет
Периоди
Додинастичен период
Архаичен период
Старо царство
I преходен период
Средно царство
II преходен период
Новото царство
III преходен период
Късен период
Династии
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

Първият преходен период покрива период от 2181г.пр.н.е. до 2060г.пр.н.е.E съвременен термин, използван за размирните преходни години между Старото и Средното царство. Той обикновено включва времето от Седма до Единадесета династия, макар някои съвременни историци да поставят Единадесета династия в Средното царство. През Първия преходен период съществуват пет ясно определени, но и застъпващи се етапи.

Първият етап е известен с разпадането на страната в края на царуването на Шеста династия и с последвалия упадък на централизираното управление (Седма и Осма династия), когато поредица от мимолетни владетели продължават да държат властта в Мемфис.

През втория етап рухването на монархията в Мемфис на свой ред води до период на хаос и анархия, когато между провинциалните управители (номарси) избухва гражданска война. Настава период на глад, болести, бедност, а паметници и гробници са ограбвани и разрушавани от мародери. Тези съсипващи условия влияят върху физическата и духовната сила на страната и вероятно именно тяхното въздействие върху населението като цяло и върху отделния индивид е описано в сбирката от текстове, познати като песимистична литература. Вътрешната политическа и социална разруха се е изостряла и от бедуините, населяващи земите около североизточната граница на Египет.

През третия етап управителите на Хиераклеополис се очертават като нова поредица владетели, контролиращи Среден Египет между Мемфис и Тива (Девета и Десета династия). Ахтой (Хети) е номархът, повел хората си към победа и установил новата столица на страната в Хераклеополис. Военните действия и анархията временно се прекратяват и настъпва период на относителен мир, през който местните владетели в другите центрове съумяват да си построят хубави гробници в Бени Хасан, Ахмим и ел-Берша. Друг род обаче - Ментухотеп, скоро се опитва да заграби властта. Oт южния град Тива мъжете от този род постепенно разпростират влиянието си на север, където влизат в конфликт с хераклеополците. Това е отразено в надпис в гробницата на мъж, наречен Ахтой, намираща се в Асиут. Допълнителна информация за този период откриваме в текст, известен като "Поучения за цар Мерикаре", в който възрастният владетел (вероятно някой от Ахтоите на Девета или Десета династия) се обръща към своя син и наследник. Той е издържан в духа на Поученията, съчинявани през Старото царство, но има друга тема и цел и представлява трактат върху царстването, в който мъдрите съвети на стария цар се довеждат до знанието на Мерикаре. Разглеждан от историците като истински исторически текст, той вероятно е съчинен не от Ахтой, а по време на управлението на самия Мерикаре с цел да даде гласност на политиката му.

"Въздай справедливост и ще пребъдеш на земята;
Утеши тъгуващия, не потискай вдовицата,
Не гони мъжа от бащинията му,
Не намалявай притежанията на благородниците.
Пази се от погрешни наказания,
Не убивай, от това нямаш полза.
Наказвай с бой и арести,
Тогава ще управляваш добре..."

През петия етап родът Ментухотеп успява да установи пълен контрол над страната и да възкачи на престола Единадесетата династия, като така възстановява политическия и социалния ред. Най-великият владетел от рода е Ментухотеп Небхепетре, победил Хераклеополските владетели и сложил край на гражданската война и анархията. Той омиротворява цялата страна и създава условия на стабилност, така че управителите на провинции, макар и все още външно запазващи независимостта си, са му дължали преданост, което не им е попречило да се възползват от мира, за да си строят гробници в собствените си области. Същият владетел определя Тива за столица на Египет и подпомага възраждането на архитектурата и изкуствата. Мемфис вече не е притегателен център за най-добрите занаятчии и майстори и един нов, по-енергичен стил в изкуството, известен като "тивански", заменя класическия мемфиски стил на Старото царство. Неговата сила и оригиналност намират израз в стенните релефи и статуи, създадени в Тива през този период.

Най-известната постройка от времето на Единадесетата династия е погребалният паметник, който Ментухотеп Небхепетре издига за себе си в Дейр ел-Бахри, Тива. Но през целия Първи преходен период номарсите, извоювали независимостта си през края на Старото царство, продължават да бъдат погребвани близо до своите градове в гробници, издълбани в скали по крайбрежието на реката. Тези гробници, украсени със стенописи и оборудвани с погребални предмети, изработени от местни занаятчии и майстори показват наличието на провинциално изкуство, което се различава по стил както от мемфиското, така и от тиванското. През Първия преходен период се наблюдава и известна децентрализация на политическите институции, които се преместват от Мемфис, като или се установяват на местно равнище в провинциите, или се съсредоточават в Тива. Но въпреки своята енергия и волята си за обновление Единадесетата династия внезапно слиза от сцената след смъртта на последния й фараон, вероятно убит от своя везир Аменемхе, който заграбва престола и става цар Аменемхет I, основател на Дванадесета династия.

Sphinx Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.


Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Also on FANDOM

Случайно уики