от Древни цивилизации
| Рамзес II с йероглифи
|
| Име на Несут-бит или име на трон
|
|
|
|
| Име на Са-Ре или Рождено име
|
|
|
|
Име на трон: Нефер-ка-Ре {Душата ка на Ре е безупречна}.
praenomen =
nomen =
[редактиране] Сезон на прилив / разливи
Ахет -
Перет -
Шему -
[редактиране] Египетска хронология
| Период | Исторически факти | Културни факти
|
| Неолит
(около 5000 - 4000 г. пр.н.е.)
| Оформяне на родове и усядане в селища; поява на градски структури.
| Фаюмски неолит от типове А и Б.
Меримденска култура в Делтата.
Тасийска култура в южните територии.
|
| Енеолит или додинастичен период
(около 4000-3000 г. пр.н.е.)
| Обединяване на родовете.
Създаване на царство със столица Буто в Делтата и на второ - със столица Хиераконполис в Горен Египет
| Бадарийска култура в юбните територии.
Амратска култура (старонагадска).
Герзейска култура (къснонагадска).
Азиатски влияния след нашествието.
|
| Предтинитски или протоисторически период
(3300-3100 г. пр.н.е.)
| Обединяване на Египет от фараоните на Хиераконполис (фараонът-скорпион и Нармер)
| Поява на писменост.
Палитри и глави на скиптри.
Усъвършенстване на техниката за производство на каменни съдове.
|
| Тинитски период
(3100-2686 г. пр.н.е.)
| Аха, първият фараон от Първа династия.
Тис - столица на Египет.
Хотепсехемун основава Втора династия.
Завръщане към култа на Сет при Перибсен.
Хасехемуи примирява култовете не Сет и Хор.
| Некрополи в Абидос и Сакара.
Първият трактат по анатомия, приписван на фараона Джер.
Тухлени строежи.
Широко използване на медта.
Първи статуи на фараони.
По-нататъшно усъвършенстване на техниката за изработване на каменни съдове.
|
| Старо мемфиско царство
(2686-2181 г. пр.н.е.)
| Джосер полага началото на Трета династия.
Покоряване на Долна Нубия.
Либийски войни.
Снофру основава Четвърта династия.
Морски експедиции до Билбос.
Хеопс, Хефрен и Микерин.
Усеркаф полага основите на Пета династия.
Столицата - в Абузир.
Тържество на бог Ра.
Походи до Пунт.
Шеста династия. Упадък на централизма.
Война срещу бедуините в Синай.
| Стъпаловидни пирамиди в Сакара.
Използване на камък в погребалната архитектура.
Пирамиди в Дашур и Мелдум.
Идеализъм в изкуството.
Пирамида в Гиза.
Пирамида в Абузир.
Строителство на храмове на слънцето.
Поучения на Птаххотеп.
Текстове от пирамидите.
Номарсите налагат практиката да бъдат погребвани на своя земя.
|
| Първи преходен период
(2181-2060 г. пр.н.е.)
| Социални размирици.
Азиатско нашествие.
Разпокъсване на властта.
Владетелите от Мемфис и Хераклеополис.
Съперничество между Коптос и Тива.
| Разграбване на пирамидите и разрушаване на царските статуи.
Упадък в изкуството.
Поява на песимистичната литература.
Песента на арфиста.
|
| Средно тиванско царство
(2060-1786 г. пр.н.е.)
| Триумф на Единадесета тиванска династия.
Ментухотеп I възстановява целостта на Египет.
Аменемес полага началото на Дванадесета династия.
Фараоните Аменемес и Сезострис успяват да подчинят феодалната аристокрация.
Завладяване на Нубия.
Походи до Пунт.
Разработване на мини.
Силно влияние над Ханаан.
Разцвет на Фаюм.
| Гробница на фараона Антеф в Тебаида.
Погребален храм на Ментухотеп в Деир ел-Бахари.
Тържество на доктрините за Озирис.
Текстове от саркофазите.
Реализъм в скулптурата.
Класическа епоха на литературата: поучения и разкази.
Разцвет на златарството.
Пирамиди в района на Фаюм.
|
| Втори преходен период
(1786- 1567 г. пр.н.е.)
| Епоха на упадък на централизма.
Нашествие на хиксосите.
Петнадесета и шестнадесета династии.
Седемнадесета тиванска династия повежда война срещу хиксосите.
| Културен залез.
Въвеждане на конния впряг и колесницата.
Напредък в обработката на бронза.
Хиксоски скарабеи.
|
| Ново тиванско царство
(1567-1085 г. пр.н.е.)
| Яхмос I полага началото на Осемнадесета династия.
Прогонване на хиксосите.
Аменофис и Тутмос изграждат стратифицирана държава на имперски принцип.
Тутмос III разширява границите на Египетската империя от Ефрат до Сини Нил.
Религиозна реформа на Аменофис IV, довела до упадък.
Преодоляване на кризата при Хоремхеб.
Рамзес I полага основите на Деветнадесета династия.
Война на Сети и Рамзес II срещу хетите. Битката при Кадеш.
Египетско-хетски договор, сключен между Рамзес II и Хатузил III.
Победа на Минептах над либийците при Перт-Ирт.
Период на анархия.
Сетнахт основава Двадесета династия.
Победи на Рамзес III срещу Народите от Морето.
Последен изблик на египетската мощ.
Заговор срещу Рамзес III.
Разпад на египетската държава при последните Рамезиди.
| Културно възраждане.
Разцвет на изкуствата.
Некропол в Долината на царете.
Развитие на светската и погребалната литература.
Поява на любовната поезия.
Поход на Хатшепсут до Пунт.
Строителство на тиванските храмове. Аменофиум.
Полагане основите на Ахетатон.
Амарнско реалистическо изкуство.
Закони на Хоремхеб.
Широка архитектурна дейност на Сети I и Рамезидите.
Хипостилна зала в Карнак.
Храмове в Абу Симбел.
Рамезеум.
Изкуството - в търсене на колосалното.
Възраждане на Египет при Рамзес III. Строителство на храма в Мединет Хабу.
Военен поход срещу Пунт.
Ограбване на гробниците на тиванските владетели.
|
| Трети преходен период
(1085-730 г. пр.н.е.)
| Херихор, великият жрец на Амон, управлява Тива. Период на жреците-фараони.
Танитска династия в Делтата. Шешонк полага началото на Двадесет и първа династия.
Либийските наемници - господари в Египет.
Походи на Шешонк до Палестина.
Бубастис и Танис - столици на Египет. Възход на Саис.
| Тържество на духовенството на Амон.
Мерки за защита на царските хипогеи срещу опсегателствата на грабителите.
Завършване на храма на Хонсу.
Развитие на металургията.
Връхна точка в обработката на бронз.
Мъдрости на Аменемопе.
Закони на Тефнахт и Бокхорис.
|
| Късна епоха
(730-330 г. пр.н.е.)
| Двадесет и пета нубийска династия.
Завладяване на Делтата от асирийците. Разграбване на Тива. Саиските царе прогонват асирийците с помощта на гръцки наемници.
Развитие на търговията.
Нехо изгражда флота.
Военни действия в Азия.
Персийска окупация (525г. пр.н.е.).
Амиртей (28 династия) прогонва персите.
Кратък период на независимост.
Второ персийско нашествие.
| Начало на културно възраждане.
Поява на демотиката.
Завръщане към класицизма на Старото царство.
Закони на Амазис.
Формиране на демотическата литература.
Първи демотически договори.
Мащабни начинания на Ахорис.
|
| Гръцка епоха
(330-30 г. пр.н.е.)
| Александър завладява Египет.
Птолемеите изграждат нов независим Египет.
Възобновяване на политическата мощ.
Разширяване по посока Азия и Нубия.
| Основаване на Александрия.
Развитие на демотическата литература.
Строителство на храмовете в Едфу, Дендера, Ком Омбо и Филе.
|
[редактиране] Духовенство (собственост на основните храмове)
Посочените цифри се отнасят до тридесет и една годишният период на управление на Рамзес III, от 1198 г. до 1186 г. пр.н.е.
| | Тива | Хелиополис | Мемфис
|
| Население
| 86486
| 12364
| 3079
|
| Рогат добитък (едър и дребен)
| 421362
| 45544
| 13433
|
| Градини и гори
| 433
| 64
| 5
|
| Земи и поля
| 2393 км2
| 441 км2
| 28 км2
|
| Кораби
| 83
| 3
| 2
|
| Обекти и работилници
| 46
| 5
| —
|
| Села
| 66
| 103
| 1
|
Доходи на храмовете за същия период
| | Тива | Хелиополис | Мемфис
|
| Злато
| 51,833 кг
| —
| —
|
| Сребро
| 997,805 кг
| 53,351 кг
| 9,359 кг
|
| Мед
| 2395,120 кг
| 114,660 кг
| —
|
| Дрехи
| 3722 ката
| 1019 ката
| —
|
| Жица
| 345,400 кг
| —
| —
|
| Тамян, мед и масло
| 1047 делви
| 482 делви
| —
|
| Вино
| 25405 делви
| 2382 делви
| 390 делви
|
| Продажби*
| 328,155 кг
| 177,350 кг
| 12,858 кг
|
| Семена
| 305950 крини
| 77100 крини
| 37700 крини
|
| Зеленчуци
| 24650 връзки
| 4800 връзки
| 500 връзки
|
| Лен
| 64000 бали
| 4000 бали
| —
|
| Водни птици (уловени)
| 289530
| 37465
| —
|
| Биволи
| 866
| 98
| 15
|
| Гъски
| 744
| 580
| 135
|
| Кораби
| 82
| 8
| —
|
* Количества продажби на храма, пресметнати в получено сребро
Тази таблиза е опказателна и дава възможност по-добре да се схване как първите пророци на Амон, които освен другите си функции имат и лаически, успяват да се превърнат в същински господари на Египет.
[редактиране] Списък на фараони по династии
[редактиране] Първа фараонска династия (3100-2890)
| Хорическо име | Лично име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Нармер
|
| Менес
| около 3100-а г. пр.н.е.
|
| Аха
| Ити (Атоти)
| Атотис
|
|
| Джер
| Ити (Атоти)
| Атотис
| 47 години
|
| Джет
| Итерти
| Кенкенес
|
|
| Ден (или Удиму)
| Хасти
| Узафаис
| 55-60 години
|
| Анеджиб (Аджиб)
| Мерпебия
| Миебис
| 7 години
|
| Семерхет
| Иринетжер
| Семемпсес
| 8 години
|
| Каа (или Ка)
| Баунетер
| Убиентис
| 25 години
|
[редактиране] Втора фараонска династия (около 2890-2686)
| Хорическо име | Лично име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Хотепсехемуи
| Хотеп
| Боетос
|
|
| Небра (или Ранеб)
| Нубнефер
| Кехоос
|
|
| Нетериму (Нинетжер)
| Банетеру
| Бинотрис
| 45-47 години
|
| Перибсен
| Уаджнас
| Тлас
|
|
| Хасехем
| Неферкара
| Херес
| 21 години (?)
|
| Хасехемуи
| Неферсокар
| Неферхерес
| 17 години
|
[редактиране] Старо мемфиско царство
[редактиране] Трета фараонска династия (около 2686-2613)
| Хорическо име | Лично име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Сенахт
| Небка
| Туреис (?)
| 19 години
|
| Нетжериерхет
| Джосер (Зосер)
| Нехерефес
| 19 години
|
| Сехемхет
| Джосет Тети
| Мезохрис
| 6 години
|
| Хаба
| Седжес (?)
| Суфис
| 6 години
|
| Неферка
| Ахес
|
|
|
| Ху (Хуни)
| Керферес
| Неферхерес
| 24 години
|
[редактиране] Четвърта фараонска династия (около 2613-2498)
| Египетско име | Гръцко име | По Манетон | Период на царуване
|
| Снофру
|
| Сорис
| 24 години
|
| Хуфу
| Хеопс
| Суфис
| 23 години
|
| Раджедеф
| Дидуфри
| Ратоизес
| 8 години
|
| Хафра
| Хефрен
| Суфис
| 25 години
|
| Бауфра
|
| Бихерес
|
|
| Менкаура
| Микерин
| Менхерес
| 28 години (?)
|
| Шепсескаф
|
| Себерхерес
| 4 години
|
| Дедефптах
|
| Тамфтис
| 2 години
|
[редактиране] Пета Хелиополска фараонска династия (около 2498-2345)
| Египетско име | Гръцко име | По Манетон | Период на царуване
|
| Усеркаф
|
| Усерхерес
| 7 години
|
| Сахура
|
| Сефрес
| 14 години
|
| Нефериркара Какаи
|
| Неферхерес
| 10 години
|
| Шепсескара Изи
|
| Сиофес
| 7 години
|
| Неферефра
|
| Херес
| 7 години (?)
|
| Ниусерра Ини
|
| Ратурес
| 31 години
|
| Менкаухор Акаухор
|
| Менхерес
| 8 години
|
| Джедкара Изези
|
| Танхерес
| 39 години
|
| Унас
|
| Оннос
| 30 години
|
[редактиране] Шеста фараонска династия (около 2345-2181)
| Египетско име | Гръцко име | По Манетон | Период на царуване
|
| Тети
|
| Отоес
| 12 години
|
| Усеркара
|
|
| 1 година (?)
|
| Мерира Пиопи I
|
| Фио(п)с
| 49 години
|
| Меренра Антиемсаф I
|
| Метузуфис
| 14 години
|
| Неферкара Пиопи II
|
| Фиопс
| 94 години (?)
|
| Меренра Амтиенсаф II
|
| Ментезуфис
| 1 година
|
| Менкара
| Нитокрис
| Нитокрис
| 2 години (?)
|
[редактиране] Първи преходен период
Обхваща Седма, Осма, Девета, Десета и началния период на Единадесета династия.
[редактиране] Седма фараонска династия (около 2181-2173)
Съществуването на тази династия е спорно. Разполагаме със списък на девет фараона, за които се смята, че са царували през тези няколко години: Неферкара (Младши), Неферкара Неби, Джедкара Шеман, Неферкара Хенду, Мериенхор Неферкамин, Никара, Неферкара Тереру, Неферкахор.
[редактиране] Осма фараонска династия (около 2173-2160)
| Лично име | Хорическо име | Години и месеци на царуване
|
| Уаджкара Пиописонбе
| Ха-бау (?)
| 4 + х години
|
| Неферкамин Ану
|
| 2 години + 1 месец
|
| Какара Иби
|
| 4 години + 2 месеца
|
| Неферкара
|
| 2 години +1 месец
|
| Неферкаухор Капуиби
| Нетжерибау
| 1 година + 15 дни
|
| Нефериркара
| Демеджибтуи
|
|
Хераклеополски династии
отчасти съвременни на Осма и на девета тиванска династия
[редактиране] Девета хераклеополска фараонска династия (около 2160-2120)
| Лично име | Хорическо име | Период на царуване
|
| Мерибра Хети I
| Ахтой І
|
|
| Неферкара Небкаура
|
|
|
| Хети ІІ
| Ахтой ІІ
|
|
| Сетут
|
|
|
[редактиране] Десета хераклеополска фараонска династия (около 2120-2060)
| Лично име | Хорическо име | Период на царуване
|
| Мерихатор
|
|
|
| Неферкара
|
|
|
| Уахара Хети ІІІ
| Ахтой ІІІ
| около 2120-2095
|
| Мерикара
|
| около 2095-2075
|
| Небкаура Хети IV
|
| около 2075-2060
|
[редактиране] Средно тиванско царство
Началото му се полага след обединяването на Египет, осъществено от Ментухотеп II около 2060 г. пр.н.е.
[редактиране] Единадесета фараонска династия (около 2133-1991)
| Хорическо име | Лично име | Период на царуване
|
| Теп(и)а
| Ментухотеп
| 2133-?
|
| Сехертауи
| Антеф І
| ?-2118
|
| Уаханх
| Антеф ІІ
| 2117-2069
|
| Нахтнебтепнефер
| Антеф ІІІ
| 2068-2061
|
| Сеанхибтауи
|
|
|
| Неберихеджет
| Небхепетра Ментухотеп ІІ
| 2060-2010
|
| Сеанхтуйеф
| Сеанхкара Ментухотеп ІІІ
| 2009-1998
|
| Небтауи
| Небтауира Ментухотеп IV
| 1997-1991
|
[редактиране] Дванадесета фараонска династия (около 1991-1786)
| Египетско име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Сехетепибра Аменемхет
| Аменемес І
| 1991-1962
|
| Хеперкара Сенусерт (съвладетел)
| Сезострис І
| 1971-1928
|
| Небкаура Аменемхет (съвладетел)
| Аменемес ІІ
| 1929-1895
|
| Хакеперра Сенусерт (съвладетел)
| Сезострис ІІ
| 1897-1878
|
| Хакаура Сенусерт
| Сезострис ІІІ
| 1878-1843
|
| Нимаатра Аменемхет
| Аменемес ІІІ
| 1842-1797
|
| Махерура Аменемхет (съвладетел)
| Аменемес IV
| 1798-1790
|
| Себеккара Себекнефрура
|
| 1789-1786
|
В действителност Първото тиванско царство престава да съществува към края на Дванадесета династия, въпреки че фараоните от Тринадесета династия продължават да поддържат привидно впечатлението за единство. Петнадесета и Шестнадесета династия са хиксоски. В династическите списъци има множество непълноти в хронологията и неустановености в периодите на царуване.
[редактиране] Втори преходен период
[редактиране] Тринадесета фараонска династия (около 1786-1633)
Открояват се около тридесет имена, някои от които биха могли да се отнасят към една и съща личност. Сред тях се забелязват няколко Аменемхет, един Сенусерт, няколко Себекхотеп и Дидумес. Тяхна столица основно е Тива.
[редактиране] Четиринадесета фараонска династия (около 1786-1603)
Хрониките предоставят имената на 76 владетеля, които трябва да са царували общо 184 години. Тяхна столица е Ксоис - град в Делтата, разположен сред платата североизточн от Саис.
[редактиране] Петнадесета фараонска династия (около 1674-1567)
Аварис, столицата на династията на "Великите хиксоси", се е намирал на изток от Делтата.
| Египетско име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Майебра Шеши
|
| 3 години (?)
|
| Мерусера Якобхер
|
| 8 години
|
| Сеусеренра Хиан
|
|
|
| Аусера Аоппи
| Апофис І
| 40 + х години
|
| Небхепешра Апопи
| Апофис ІІ
|
|
| Аакененра Апопи
| Апофис ІІІ
|
|
| Аасехра Хамуди
|
|
|
[редактиране] Шестнадесета фараонска династия (около 1684-1567)
Осем хиксоски князе, на които се знаят единствено имената; страната е била васално подчинена на Великите хиксоси.
[редактиране] Седемнадесета фараонска династия (около 1650-1567)
Тази династия включва тиванските князе; известно време, преди нейните владетели да извоюват независимост и да предприемат военни действия за прогонване на азиатските нашественици, е васално подчинена на хиксосите.
| Египетско име | Гръцко име
|
| Сехемра Уахха Ра-хотеп
|
|
| Сехемра Уепмаат Антеф
|
|
| Сехемра Херухермаат Антеф
|
|
| Небхеперра Антеф
|
|
| Сехемра Уаджхау Себекемсаф
|
|
| Сенахтенра Сементауи Джехути
|
|
| Сехемра Тао (или Таа)
|
|
| Секененра Тао (или Таа)
|
|
| Уаджхеперра Кемесу
| Камозис
|
[редактиране] Ново тиванско царство
[редактиране] Осемнадесета фараонска династия (1567-1320)
[редактиране] Деветнадесета фараонска династия (1320-1200)
| Египетско име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Менпехтира Рамзес І
|
| 1320-1318
|
| Менмара Сети І
| Сетос
| 1318-1304
|
| Усермара Рамзес ІІ
|
| 1304-1237
|
| Баенра Мернептах (или Минептах)
|
| 1236-1223
|
| Менмара Аменмес
|
| 1222-1217 (?)
|
| Усерхеперура Сети ІІ
|
| 1216-1210 (?)
|
| Аахенра Сетепенра Мернептах Сиптах
|
|
|
| Ситра-Мериетамон Таусерт
|
| 1209-?
|
| Ярсу
|
| ?-1200
|
[редактиране] Двадесета фараонска династия (1200-1085)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Усеркаура Сетнахт
| 1200-1198
|
| Усермара Мериамон Рамзес ІІІ
| 1198-1166
|
| Усермара Сетепенамон Рамзес IV
| 1166-1160
|
| Усермара Сехеперенра Рамзес V
| 1160-1156
|
| Небмара Мериамон Рамзес VI
| 1156-1148
|
| Усермара Миамон Рамзес VII
| 1148-1147
|
| Усермара Ехнамон Рамзес VIII
| 1147-1140
|
| Неферкара Сетепенра Рамзес IX
| 1140-1121
|
| Хепермара Сетепенра Рамзес X
| 1121-1113
|
| Хепермара Сетпенптах Рамзес XI
| 1113-1085
|
[редактиране] Трети преходен период
[редактиране] Двадесет и първа танитска династия (1085-950)
| Египетско име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Хеджхеперра Сетпенра Смендес
|
|
|
| Неферкара Хикуаст Аменемес
|
|
|
| Ахеперра Сетепенамон Псусенес І
|
| 19 години
|
| Усермара Сетепенамон Аменемопе
| Аменофтис
| 49 години
|
| Нутхеперра Сетепенамон Сиамон
|
| 17 години
|
| Титхеперура Сетепенамон Псусенес ІІ
|
|
|
[редактиране] Велики тивански жреци (1085-950)
- Херихор
- Пианхи
- Пинеджем І
- Масахерт
- Менхеперра
- Несбенебдед
- Пинеджем ІІ
[редактиране] Двадесет и втора либийска династия в Бубастис(950-730)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Шешонк І
| 950-929
|
| Осоркон І
| 929-893
|
| Такелот І
| 893-870
|
| Осоркон ІІ
| 870-847
|
| Шешонк ІІ
| 847-?
|
| Такелот ІІ
| 847(?)-823
|
| Шешонк ІІІ
| 823-772
|
| Пами
| 772-767
|
| Шешонк IV
| 767-730
|
[редактиране] Двадесет и трета либийска династия в Танис
| Египетско име | Период на царуване
|
| Педубастис
| около 817-763
|
| Шешонк V
| 763-757
|
| Осоркон ІІІ
| 757-748
|
| Такелот ІІІ
| 748-?
|
| Амонруд (?)
|
|
| Осоркон ІV
| ?-730
|
[редактиране] Двадесет и четвърта саиска династия (730-715)
| Египетско име | Гръцко име | Период на царуване
|
| Тефнахт
|
| 730-720
|
| Бакенранеф
| Бокхорис
| 720-715
|
[редактиране] Двадесет и пета нубийска династия (751-656)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Пианхи
| 751-716
|
| Шабака
| 716-701
|
| Шабатака
| 701-690
|
| Тахарка
| 690-664
|
| Танутамон
| 664-656
|
[редактиране] Двадесет и шеста саиска династия (663-625)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Псаметих І
| 663-609
|
| Нехо
| 609-594
|
| Псаметих ІІ
| 594-588
|
| Априй
| 588-568
|
| Амазис
| 568-525
|
| Псаметих ІІІ
| 525-?
|
[редактиране] Двадесет и седма персийска династия на Ахеменидите (525-404)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Камбиз
| 525-522
|
| Дарий І
| 522-485
|
| Ксеркс
| 485-464
|
| Артаксеркс І
| 464-424
|
| Дарий ІІ
| 424-404
|
Херодот осъществява пътуването си до Египет около 440г. пр.н.е. при царуването на Артаксеркс.
[редактиране] Двадесет и осма династия (404-398)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Амиртей
| 404-398
|
[редактиране] Двадесет и девета фараонска династия (398-378)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Неферит І
| 398-392
|
| Ахорис
| 392-380
|
| Псамут
| 380-379
|
| Неферит ІІ
| 379-378
|
[редактиране] Тридесета фараонска династия (378-341)
| Египетско име | Период на царуване
|
| Нектанеб І
| 378-360
|
| Теос
| 361-359
|
| Нектанеб ІІ
| 359-341
|
Персите отново завладяват Египет, без да създадат отделна династия.
| Египетско име | Период на царуване
|
| Артаксеркс ІІІ Охос
| 341-338
|
| Арсес
| 338-335
|
| Дарий ІІІ Кодоман
| 335-330
|
През 330 г. пр.н.е. Александър Велики завоюва Египет и основава Александрия. През 305г. пр.н.е. започва да управлява династията на Лагидите.
| Птолемей І Сотер (съпруга Береника І)
| 305-282
|
| Птолемей ІІ Филаделфий (Арсиной І, Арсиной ІІ)
| 282-246
|
| (29 януари) Птолемей ІІІ Евергет І (Береника ІІ)
| 246-222
|
| Птолемей ІV Филопатор (Арсиной ІІІ)
| 222-205
|
| Птолемей V Епифаний (Клеопатра І)
| 204-180
|
| Птолемей VІ Филометор (Клеопатра ІІ)
| 180-145
|
| Птолемей VІ е свален от трона между 164 и 163 г. пр.н.е., а в последствие възстановява правата си.
|
|
| Птолемей VІІ Неос Филопатор (или Евпатор)
| 145-144 (съвладетел)
|
| Птолемей VІІІ Евергет ІІ (наричан Фискон) (съпруга Клеопатра ІV, след нея Клеопатра V Селена)
| 145-116
|
| Птолемей ІХ Сотер ІІ (Латирос) и Клеопатра ІІІ
| 116-107
|
| Птолемей Х Александър І и Клеопатра ІІІ
| 107-101
|
| Птолемей Х Александър І и Клеопатра Береника
| 101-88
|
| Птолемей ІХ Сотер ІІ (възкачва се отново на трона, след като е бил свален)
| 88-81
|
| Птолемей ХІ Александър ІІ и Клеопатра Береника
| 80
|
| Птолемей ХІІ Аулет (Клеопатра Трифена)
| 80-58
|
| Береника V (дъщеря на последния, която го сваля от трона)
| 58-55
|
| Птолемей ХІІ Аулет (възстановен на власт от римляните)
| 55-51
|
| Клеопатра VІІ и Птолемей ХІІІ (Неос Дионисос)
| 55-47
|
| Клеопатра VІІ и Птолемей ХІV (Детето)
| 47-44
|
| Клеопатра VІІ и Птолемей ХV (Цезарион, синът й от Цезар)
| 44-30 (31 август)
|
![[DCLXVI]](http://images1.wikia.nocookie.net/common/avatars/3/30/3583.png?20091020055312)
