FANDOM


Главната новост в погребалната архитектура през Архаичния период е възникването на гробницата мастаба като "дом" за покойника. През Архаичния период съществуват 6 главни етапа в развитието на проектирането на гробници, като във всеки етап гробниците са отразявали и статута на притежателя и са се делели на царски, благороднически, аристократични, дребночиновнически, занаятчийски и селски.

Тогавашните строители правят всичко възможно да опазят оборудването на гробниците от крадци - субструктурата се заравя по-дълбоко в земята и тъй като притежателятвече изисква по-сложно и разнообразно оборудване, суперструктурата се разраства и от източната й страна се изграждат стъпала, които осигуряват пряк достъп до погребалната камера. Но тъй като помещенията, съхраняващи погребалните предмети, остават лесно достъпни за крадците, те постепенно са премахнати и предметите са оставяни в погребалната камера, с изключение на храната, която е държана в допълнителни помещения.

Типът гробница, използван за царските особи и благородниците, става стандартен към края на Втората династия. Погребалните предмети в царските гробници продължават да са изкусно изработени, докато в нецарските стандартът се снижава и притежателите предпочитат да изразяват статута и богатството си по-скоро чрез структурата на гробницата, отколкото чрез съдържанието й. В субструктурата често се среща еквивалентът на приемна, стаи за гости, господарска спалня, която всъщност е погребалната камера, дневна, женско крило с баня и тоалетна, до която може да се стигне както от господарската спалня, така и от женското крило. Гробницата очевидно е изградена като "дом" на покойния собственик и вероятно прилича на къщите на представителите на висшите класи.

Кирпичът продължава да е основен строителен материал, въпреки че варовикът е изобилен и достъпен. Проучените каменни конструкции, като каменните гробници от Архаичния период, разкопани през 1942-1954 г. сл. Хр. до Заки Саад, показват, че камъкът е бил използван твърде рядко през този период. Техническата възможност да се работи с камък и желанието да се изградят трайни и сигурни гробници очевидно са съществували още по време на Първата династия, но гробници, изградени изцяло от камък, не се срещат преди края на Архаичния период или началото на Старото царство. Възможно е това да се обясни с факта, че кирпичът е бил смятан за особено свещен материал за строеж на къщи и гробници. Каменното строителство вероятно се е развило по-бързо при друг религиозен контекст - например на Камъка от Палермо е записано, че по време на Втората династия е бил изграден каменен храм, а в Хиераконполис и Ел-Каб са намерени релефи върху гранит и други каменни архитектурни фрагменти, сочещи, че съществувал ранен напредък в използването на камък в храмовата архитектура.

В гробниците продължават да се оставят предмети, необходими за задгробния живот на притежателя. Те варират от обикновени вещи в гробовете-ями на селяните до сложно оборудване, открито в гробниците на царе и благородници. Прави се всичко възможно да се осигурят постоянни източници на храна за покойника, като в някои гробници се оставят всякакъв вид готови ястия, сервирани в чинии, както и резервни продукти, съхранявани в допълнителни помещения. Освен това роднините на покойника са носели храна и приношения, поставяни отвън - в нишите, издълбани във външните стени на гробницата. Но тези източници на храна не биха могли да се оползотворят, ако живите роднини не са спазвали задълженията си. Затова, за да предпазят покойника от вечен глад, те са използвали и "магическа" храна, тоест "меню", гравирано върху полаганата в гроба стела.

За да се възползва от приношенията, духът на притежателя или жизнената му сила се е нуждаела периодично да се връща в гроба и да си взема от продуктите. Следователно било е особено важно трупът на притежателя да е идеално запазен, за да може духът лесно да го разпознае. В ранните гробове-ями (каквито по-голямата част от населението все още е използвало) топлината и сухотата на пясъка, обгръщащ трупа, са предпазвали тялото, като са изсушавали тъканите, преди да успеят да се разложат. Но в тухлените погребални камери и мастабите телата се разлагали и египтяните търсили в продължение на няколкостотин години алтернативен метод за запазване на тялото, като най-после стигнали до използването на химически дехидратиращ агент.

Находките от Архаичния период позволяват ясно да се проследят различните експериментални фази на процеса от естественото към изкуственото съхраняване на тялото. За царското семейство и по-големите благородници са правени опити да се създаде прилика с живия лик на покойника чрез реконструкция на формата и контурите на тялото. Платнени подплънки и бинтове, накиснати в смолисти вещества, са били увивани около тялото, за да възстановят лицето, торса и крайниците. Тъцете, краката и пръстите са били внимателно увивани поотделно, а върху оформеното лице, гениталии и гърди са рисувани детайли. Но отвътре тялото все пак се е разлагало и е оставал само скелетът.

Свитите в ембрионална поза тела са били поставяни върху легло или в дървен ковчег с формата на къща вътре в погребалната камера. Като допълнителна предпазна мярка за запазване на лика на притежателя, в случай, че увитото тяло бъде повределно или унищожено, царските особи започват да включват сред погребалните си предмети фигури почти в естествен ръст.

Вижте също Редактиране

Египтопедия Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.


Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Also on FANDOM

Случайно уики