Още от неолита египтяните погребвали мъртвите си в некрополи извън селищата; селището Меримде, където гробовете са в самото населено място, е единственото изключение. Обикновено разполагали некрополите на запад от селището, т.е. по пътя, който отвеждал до владенията на Аменти. Правели ги по възвишенията на границата с пустинята, за да не бъдат засегнати от разливите на река Нил. Египтяните наричали некрополите си „селища на вечността“, но различните некрополи са имали имена, например Розетау — мемфиският некропол. Египетските некрополи са същински живи селища, където през деня човек е можел да срещне работници, грижещи се за старите гробници и строящи нови; погребални жреци, осигуряващи приношенията; обикновени хора, идващи да участват в някое погребално пиршество, да донесат писмо на умрелия или просто да подишат свеж въздух. Некрополът притежавал и свой административен център, откъдето се надзиравал труда на работниците, разпределяли се дяловете и където се срещали инспекторите, натоварени с опазване на вътрешния ред на некропола и проверката на жреците. Въпреки това, щом паднела нощта, пазачите не съумявали да опазят гробниците от ограбване.

Важно е да се отбележи и съществуването на некрополи за свещени животни — напр. тези на Апис в Мемфис — Серапеума

Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.