FANDOM


Думата закон на китайски звучи "фалю", от "фа" – метод и "лю" - стандарт, т.е законът е стандарт за поведение в обществото, характеризира се с непрекъснатост и насоченост към опазване интересите на управляващата класа В най-древни времена, когато е нямало писани закони, начинът на живот и поведение в обществото се определяли спрямо обичая. Методите за даване на присъда при престъпления били много прости – изслушвали и тълкували думите на обвиняемият, въз основа на тях и на изражението му определяли вината.

За ритуалите и за наказаниятаРедактиране

За първи път в Китай се появяват писмени закони през династия Западна Джоу (11 век пр.н.е. -771 г.пр.н.е.), като се разделят на две основни групи – "за ритуалите" и "за наказанията". Целта на " за ритуалите" е предотвратяване на извършване на престъпление, а " за наказанията" имат роля за наказване на престъпниците и за предупреждение на останалите. Още от тогава се вижда тенденцията за създаване на закони в угода на властимащите, защото ритуалите са предназначени изцяло за управляващата класа, а наказанията – за "простите" люде. През династия Джоу се затвърдява практиката за предаване на владетелските титли или старейшинството от баща на син. Още от там тръгва силната позиция на бъдещата конфуцианска етика на синовна почтителност. Повече от 2000 години е царяла неравнопоставеност на хората при определяне на тежестта на наказанието . Така е в сборниците със закони на династия Уей (220-265 г.) и династия Тан (618-907 г.), където се определят 8 категории хора, чието наказание може да бъде олекотено или премахнато: роднини или близки приятели на императора, мъдреци и добродетелни хора, таланти, хора със заслуги в работата си, благородници, примерни чиновници, наследници на императорите от други династии. Престъпниците, които влизат в тези 8 категории, с изключение на тези, които са извършили някое от "Десетте непростими престъпления", трябва да се обърнат към императора и да му съобщят за провинението си и за обществения си статут. Съответни чиновници се занимават с разглеждането на тези молби, като взимат решение за подходящото наказание и го предлагат на императора за одобрение. Разбира се, подобна снизходителност не е безусловна. За да бъде разрешено намаляване на наказанието, трябва да се провери, дали провинението не е нарушило интересите на върховната власт.

Десетте непростими престъпленияРедактиране

  • въставане
  • заговор срещу властника
  • предателство
  • отцеубийство
  • нечовешки обиди (като убийство или осакатяване)
  • светотатство
  • синовна непочтителност
  • липса на хармоничност
  • неподчинение
  • изневяра.

Първи специализиран кодексРедактиране

Първият официален специализиран законов кодекс на древен Китай е "Фадзин", букв. "Законов канон", е съставен от Ли Куей през 5 век пр.н.е. по време на периода на Воюващите царства (475-221 г.пр.н.е.). Сборникът е разделен на 6 глави, които са: 1.Закон за кражбите (според който се определя наказание за посягане на собствеността на висшата класа); 2.Закон за престъпността (според който се наказват въстанията и посягането на други хора); 3.Закон за затворите (който се отнася за случаи в рамките на затворите); 4.Закон за задържането под стража; 5.Закон за разни случаи (според който се наказва кражбата на официални постове или злоупотреба с държавната власт); 6. Закон за съдебните решения (който определя намаляването или утежняването на присъдата, в зависимост от някои допълнителни условия). "Фадзин" всъщност обобщава законите от по-ранните династии и се превръща в модел за подражание за следващите династии. Така той се превръща в основата на феодалното законодателство. Законите на династиите Цин и Хан включват законовите критерии на Ли Куей и следват основните положения на "Фадзин". През първите години след създаването на династия Хан, тогавашният първи министър Сяо Хъ допълва "Фадзин" с още 3 глави, като така се получават общо девет. Този сборник закони се превръща в основата на бъдещия законов кодекс, в който се прибавят многобройни положения и се правят подобрения. Окончателният вариант на сборника закони на династия Хан наброява общо 60 глави и над 1 милиона йероглифи. В него има над 1000 статии за "пълно наказание", т.е. обезглавяване, което е една от петте основни форми на наказание, другите са дамгосване на лицето, отрязване на носа, отрязване на краката и кастрация.

Тански кодексРедактиране

През династия Тан (618-907 г.) в правосъдието се акцентира на идеята "да се даде приоритет на основополагащия принцип на добродетелта, като наказанието е допълнително". Танският кодекс обхваща 12 глави с 500 статии и с точността си и яснотата си става модел за всички следващи династии и даже е заимстван от Япония.. 12-те глави от Танския кодекс са следните: 1. терминология и примери; 2.сигурност и забрани; 3.служба и йерархия; 4. домашни работи и брак; 5. конюшни и складове; 6.отзоваване и повишение; 7.кражба и обир; 8.спор и жалба; 9.измама и фалшификация; 10.други закони; 11.задържане и бягство; 12.осъждане и заключение. За всяко едно престъпление има точно определено наказание и задачата на изпълняващия длъжността съдия е да формулира точно провинението за да може да бъде наложено наказанието според закона. Престъпници над 90-годишна или под 7-годишна възраст получават само условни присъди. Другите могат да намалят или откупят наказанието си чрез заплащане. Например, за откупуване от смърт се плащат 120 кечета медни монети. За чиновниците се полагат намаляване на присъдите от частни случаи, но при публични дела им се добавя по една година към присъдата.

Административни закониРедактиране

По време на династията Тан се изработват и първите административни закони в историята на Китай, които определят организацията на административната система, учрежденията, задълженията, чиновническите титли и степени на централното и местни правителства. От този период, административните закони са разграничени от наказателния кодекс и са важна стъпка за законовото строителство на феодалната система в Китай. На върха на административната структура стои императора, който е над всякакви закони и който определя законите. Той може да отменя смъртни присъди, като трябва да посочи основанието си на базата на предоставените факти. През Мин започват да се добавят уточняващи обяснения към законите. В законите на династия Мин се засилват строгите наказания. В предговора на кодекса се посочва следното:"Петте главни форми на наказание целят всяване страх у хората за да не може да им се появи идеята за неподчинение." Тази формулировка е резултат от дългия период на обществени размирици в края на династия Юан, когато избухват масово селски въстания. Друга особеност на кодекса на Мин е 236 статия от Закона за управления на чиновниците, озаглавена "Императорски мандат на Мин", която е написана под личното ръководство на Джу Юанджан, основателя на династия Мин. Самият Джу Юанджан произлиза от бедно семейство. Той знае много добре сериозната вреда, която могат да нанесат корумпираните чиновници на императорската власт и, съответно по-голямата част от статиите в този закон са за наказанията на провинили се чиновници. Сборникът закони на династия Цин е в повече или в по-малка степен продължение на законите на династиите Тан и Мин, с някои промени, които целят защита на интересите на управляващите Манджурци. За разлика от кодекса на Мин, които има няколкостотин статии и подстатии, Цинският има 1907 към края на 19 век. Това е и последния феодален кодекс на Китай.

Законите и разбираниятаРедактиране

За периода на развитието на законите във феодален Китай е характерен определен морален подтекст, според който подсъдимият трябва да си разкае и осмисли деянията си. Според традиционния кодекс, човек не може да бъде признат за виновен, докато той сам не си признае. Това довежда в много случаи до прекалено използване на мъчения до получаване на нужното признание. Всички углавни престъпления се докладват на императора и само той може да определи смъртното наказание. Макар и да липсва граждански закон, това не значи, че е нямало граждански дела, за целта на база съществуващите закони и обичаи се е определяло нарушението и се налагало наказанието. Традиционните закони в феодален Китай се делят на официални и неофициални. Официалните излизат от императорската власт, като се разделят на две основни части – наказателно и административно право. Неофициалните са според установените по места практики сред народа и професионални гилдии. Но за този вид закони не се използва думата "фалю". Тези закони се отнасят главно до договори и имущество, вкл. задлъжняване и лихварство, търговия със земя, отдаване и взимане под аренда на имущество, продажба на стоки и др.

Адвокати и съдииРедактиране

В Китай до края на 18 век не съществува отделна професия адвокат или съдия, нито е имало специални учебни заведения по право. Повечето чиновници, които се занимават с проучване на случаи и издаване на присъди, преминават през кратък период на обучение в законовата система на империята. Хората, занимаващи се с правораздаване са назначени заедно с другите на основата на резултатите от изпитите за държавни чиновници, които се полагат върху знания на конфуцианския канон. Така, повечето китайски съдии по това време се самоподготвят и се учат от практиката си. Законът определя също, че ако някой съветва или помага на обвиняем да се защитава в съда, подлежи на изгнание. Няма и съдебни заседатели и решението се взима от председателстващия съда, като при по-особени случаи, това е самия император.

Системата свързани местаРедактиране

В древен Китай се прилагала система от наказания, наречена "лиендзуо " - свързани места. Според нея, при определено престъпление, за него отговаря не само самият извършител, но и семейството му или групата към която принадлежи. Появата на тази система е при династия Шан (16 - 11 век пр.н.е.), според откритите записки за историята войници, които не се подчиняват, трябва да бъдат убити заедно със синовете си. Това наказание се засилва при прилагането на драстичните реформи на царство Цин. За докладване за престъпление и издаване на престъпници се полага награда и в тази връзка, се въвежда официално системата на лиендзуо. Според историческите документи, всеки 5 до 10 домакинства се определят като една група, като всяко домакинство е задължено да следи останалите. Ако някой от тази група извърши престъпление, наказанието пада върху всичките му членове. Войниците също са поставени в групи по петима и ако някой дезертира от война, то останалите 4 ще бъдат наказани. Системата на лиендзуо не е само следствие от идеите на легистката школа , които помагат много за укрепването на царство Цин, но и е тясно свързана с традиционната китайска култура, според която семейството е много по-важно от личността. В Китай от най-древни времена се приема, че интересите и правата на отделния индивид са неразделно свързани с висшите интереси на семейството. Много неща се извършват само от името на семейството. Бракът не е съгласие между двама човека, а съединение на две семейства. Успехите на един човек са семейна слава. В този дух, не е трудно да се разбере системата на общо наказание. Следващите династии продължават практиката на лиендзуо, с допълнителни закони и определения. Така, този вид наказание се полага за въставане и още няколко престъпления. Омъжената жена се наказва за провиненията на семейството на мъжа си. Много често, роднините от женски пол, дядото и бабата, както и внуците, не се убиват, а им се налагат по-леки наказания. Шангуан Уанр, наречена една от "четирите най-надарени жени" на древен Китай, е била наречена условно първи министър по времето на управлението на императрица У Дзътиен. Дядото и бащата на Шангуан са били важни чиновници, но и двамата са убити поради несъгласието на дядото с взимането на властта от У Дзътиен. Шангуан заедно с майка си е принизена до статута на робини, но по-късно, умното момиче спечелва доверието на императрицата. През династия Мин, семейното наказание е разширено, като обхваща по-голяма група от хора при евентуално наказание. Пример за това е случая с чиновника Фан Сяожу. Той се противопоставя на завземането на властта от Джу Ли. Тогава императорът разпорежда да бъде убит не само Фан, семейството и роднините му, но и учениците му. Общото число в тази трагедия достига 800 души. Системата на лиендзуо е премахната едва в края на династия Цин през 1905 г., макар и не напълно. По време на управлението на Гуоминдана, правителството въвежда подобни мерки в селата в някои провинции, като 10 домакинства се определят за основна единица и членовете им отговарят един за друг.

Основни наказанияРедактиране

Почти през целия път на древната китайска цивилизация основните наказания са: Смърт, доживотно заточение, каторга, биене със сопи и биене с пръчки. Тези престъпления се запазват в този вид до последната династия Цин.

Императора над всичкоРедактиране

За законите от древен Китай е характерно и признаването на една-единствена сила, способна да определя всичко в Поднебесната – императора. За разлика от останалия свят, за феодален Китай не можем да говорим за каквото и да е било разделение на властта, всичко е в ръцете на Сина на Небето.

  1. виж Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Also on FANDOM

Случайно уики