Въпреки, че въпроса с първоначалното население на Северна и Южна Америка, не е все още разрешен изцяло, днес се приема със сигурност, че първите обитатели са пристигнали там преди не повече от 30 000 години. Носители на палеолитната култура и с произход североизточна Азия, тези хора пристигат в Северна Америка прекосявайки Беринговия проток. В Южна Америка проникват преди около 10 000 години. В съгласие с последните находки може да се предположи, че освен първия поток от Азия са съществували още няколко вълни на заселници с по-малко значение, като тези от Австралия и Океания, както изтъква Paul Rivet.
За да определим облика на тази древна Америка, разчитаме на археологическите находки и паметници от Северна Америка и най-вече от Южна Америка (Лаурикоча, северно Перу; Аямпитин, Аржентина; Вискачами, Боливия; Пампас, Патагония; и др.). Доколкото тези останки са относително широко разпространени, антропологическите, наобратно са крайно оскъдни (човека от Минесота, човека от Тепексан, в Мексико, останки от Лагоа Санта в Южна Америка и още няколко). Всички тези останки ни позволяват да проследим едно развитие което започва от нивото на палеолитния ловец и събирач до големите култури, в частност в Перу и централна Америка. Този свят, който в по-широк смисъл можем да наречем палеолитен, показва разнообразно развитие в различните райони: в някои просъществува практически до най-нови времена, в други наобратно, преобразявайки се прогресивно, дава основа на големите цивилизации от Доколумбува Америка.