FANDOM


Развитието на египетската цивилизация продължава над 3000 години и през този период, независимо от промените, е съществувала и приемственост в изкуството, архитектурата, украсите, погребалните обичаи, религиозните вярвания и предметите за ежедневна употреба. Вярванията и концепциите, развити в най-ранните исторически периоди, са останали непроменени през по-голямата част от египетската история. Един поглед върху сбирка египетски предмети за бита или древни египетски паметници потвърждава своеобразния характер на цивилизацията - до Гръко-римския период се срещат малко свидетелства за някакви влияния от страна на други народи, въпреки че Египет е бил покоряван и управляван от хиксоси, асирийци и перси в различни етапи от своята история. До появата на тези чужди владетели египетската култура е толкова стабилно изградена, че културните въздействия на новодошлите са минимални - обратно, те проявяват склонност да бъдат асимилирани и египтизирани.

В продължение на векове, през периода на оформянето си, страната е защитена от външна заплаха с географски бариери. За разлика от други древни, съвременни на Египет цивилизации в Близкия изток, той не е бил непрекъснат обект на набези и покорявания. Делтата и Долината на Нил са обградени от всички страни с морета и пустини. Средиземно море образува северната граница и макар в по-късен етап то да отваря търговски пътища на Египет към северните страни, в началото е било ефикасна преграда пред евентуални завоеватели.

На юг се намира Нубия, която Египет умело контролира още от времето на Старото царство, за да има непосредствен достъп до местните суровини (най-вече камък). До времето на Средното и Новото царство египтяните създават в този район крепости с цел да държат населението в покорство и да сложат ръка върху местните залежи от злато. Местното население възприема египетските вярвания и обичаи и едва по време на Двадесет и пета фараонска династия съотношението на силите се променя и владетелите на Нубийското царство успяват да покорят Египет.

На запад от Египет се простира Либийската пустиня с пръснатите из нея оазиси. Египтяните са търгували с два народа в тази област - чехену и чемеху - и са изпращали отряди да потушават всякакви дребни конфликти. До времето на Двайсетата династия, когато са правени опити за нахлуване от обединените либийски племена и Морски народи (Народи от моретата), Египет е срещал малко затруднения при контролирането на тези съседи. Един от оазисите - Фаюм, който се намира най-близо до Долината на Нил, е играл важна роля в историята на Египет от най-ранни времена, а по време на Средното царство става седалище и резиденция на фараона. Захранван от приток на Нил, известен като Бар Юсеф, Фаюм не е същински оазис и е много по-интегриран в историята на Египет от останалите пет западни оазиса.

Египет винаги е бил най-уязвим за външни нападения от изток. В южната част на тази област Червено море предоставя друга естествена бариера, но в северната част на Синайския полуостров лежи пътят, който свързва Египет с Палестина. Допуска се, че ако завоеватели са проникнали в Египет около 3400 г. пр.н.е., те са влезли именно оттам. В по-късни времена египтяните са изпращали свои армии в тази посока и завоеватели като асирийци, перси и Александър Велики вероятно са влезли в Делтата по този път. Обитателите на пустинята (бедуини), които са били многобройни в тази област, също непрестанно са създавали безредици на границата.

Без належащата нужда да се отбиват вълни от завоеватели или да се борят с превратностите на един непредсказуем климат, египтяните са могли да създадат установени общности, да произвеждат достатъчно храна и да посвещават значителни усилия и време на развитието на своеобразна и уникална цивилизация. Природните ресурси като камък и необработени метали са ги поощрявали да строят монументални сгради и да изработват сечива, оръжия и бижута. Разполагали са и с достатъчно излишъци от материали и са си позволявали да ги разменят за стоки, които включват висококачествен дървен материал от Сирия и Палестина, какъвто не се среща в Египет.

При напълно удовлетворени най-съществени нужди от обилните ресурси на собствената им страна, египтяните са имали достатъчно свободно време да размишляват върху произхода на вселената и създаването на боговете и човечеството и да се впуснат в теоретизиране как и къде продължава животът след смъртта. Разполагали са и със свободата да посвещават много време на изработването на паметници и свещени предмети, за да откликнат на религиозните си нужди. Цялата система почива на относително спокойна, стабилна и добре уредена политическа структура, разположена на концепцията за божествения произход на царя.

Sphinx Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.