FANDOM


Тази статия е част от серията
История на Древен Египет
Периоди
Додинастичен период
Архаичен период
Старо царство
I преходен период
Средно царство
II преходен период
Новото царство
III преходен период
Късен период
Династии
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

Архаичният период започва със създаването на Първата династия и приключва с края на Втората династия. Този период обхваща годините от около 3000 до 2625 година пр.н.е. Нарича се още тинитски, от град Тис (или Тинис) в Горен Египет, на десния бряг на река Нил, срещу Абидос, който представлявал неговия некропол. От този град произлизат корените на фараонските семейства от тези династии.

Двете династии, които царуват в този период подготвят победоносното възшествие на Старото царство. Изглежда че в действителност тези фараони са произхождали от Хиераконполис, и че те пренесли столицата си в не така отдалечена от центъра област след обединението на долината на река Нил. Именно в некропола на Абидос са открити гробниците на тези първи фараони, на придворните и семействата им. Въпреки това изглежда, че за местопребиваване на Първата династия е била избрана областта на Мемфис. Предполага се, че бялата стена, от която ще се появи Мемфис, датира от времето на Менес и първите трима фараони от Втората династия, накарали да ги погребат в Саккара, вероятно близо до средището им, и където е било открито също и погребение, може би това на Аха. Обикновено учените смятат, че този период се простира от 3100 до 2686 г. пр.н.е.

Първа династия Редактиране

Първият познат фараон е Аха, който вероятно издига Тис (Тинис) до ранга на столица на обединен Египет. Негов наследник е Джер, на когото традицията приписва трудове по анатомия. „Фараонът-змия“ — Уаджи, го наследява и има доказателства, че именно от негово време египтяните започват да разработват мините в арабската пустиня. При царуването на Удиму царската титулатура се увеличава с една титла и за първи път се провежда празникът на Сед. Гробницата на везира му Хемака, открита в Саккара и отчасти неограбена, е изключително богата. Синът му Аджиб го наследил и неизвестно защо, вероятно защото бил узурпатор, Семелхет, който царува след него, заличава името му. Ка, с когото тази династия завършва, го оскърбил по същия начин и изглежда с този факт възстановил законността.

Втора династия Редактиране

Тримата първи фараони от Втората династия са познати от гробниците си в Саккара, а двамата им наследници — от царските списъци и няколкото съда, носещи техните имена. Те са: Хотепсехемуи, Ранеб (или Небра), Нетериму, Перибсен, Хасехем и Хасехемуи. При царуването на Нетериму за пръв път е споменато надбягването на Апис и било наредено да се прави преброяване на населението на всеки две години. Перибсен, който ги наследява, е интересен с извършената от него религиозна революция — името на Хор е заменено с името на Сет — животното на Сет идва да смени ястреба върху серех (виж Картуш) — и фараонът се нарича „син на Сет“. Вторият му наследник — Хасехемуи, чието име означава „двамата могъщи се появяват“, се връща към ортодоксалното схващане и помирява двата култа. Той е баща на Джосер (Зосер), който слага началото на III династия в Египет.

Още от тази епоха се вижда представата за обществените структури в Старото царство. Фараонът, въплъщение на Хор, притежава божествен характер, има двор (виж царски двор) и управлява с помощта на многобройни сановници. Двойното управление на Долен и Горен Египет, което просъществувало в Старото царство, е още по-добре изразено, сам фараонът може лично да ръководи управата на администрацията без помощта на везира. Номарсите се появяват в качеството си на „онези, които копаят каналите“ (аджмер), а съветите на старейшините просъществуват като джеджет (виж Държавни служители). В архитектурата се използват тухли, а гробниците все още са само примитивни мастаби. На някои стели се откриват шедьоври на барелефа и именно от II династия датират най-старите царски статуи. По-низшите изкуства разкриват майсторството на занаятчиите, а каменните съдове достигат висока степен на усъвършенстване. Междувременно йероглифното писмо се оформя окончателно и стига до крайната си форма в този период — богат на новости и пълен с обещания, които Старото царство бляскаво ще удържи и който ще доведе до завършек всичко, покълнало през тинитската епоха.

Вижте също Редактиране

Sphinx Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.