| Абидос с йероглифи |
| <hiero>Ab-b-Dw:O49</hiero> |
Абидос или Абду е местност в Горен Египет, разположена северозападно от Тива. Местността е била населена още в най-древни времена; на територията й са били разположени селището Ел-Амра и нагадски некрополи. По времето на двете първи тинитски династии, през нагадския период, селището е превърнато в некропол, където владетелите от обединения Египет строят собствените си гробници, около които са струпани тези на техните съпруги и придворни. Възможно е тези царски гробници да са били просто кенотафи, а самите тинитски владетели да са били погребвани в Саккара. На това място са открити многобройни надгробни стели, характерни за Египет от онази епоха, както и останки от най-различни храмове. По това време местен бог е едно от божествата на мъртвите — Хентаментиу, „Първият сред живеещите на Запад“. По време на V династия в Абидос се появява Озирис и поклонниците потеглят натам. По времето на Тети, първият фараон от V династия, специална харта за неприкосновеност защитава богатствата на бог Хентаментиу. Едва в началото на XI династия Антеф II става господар на Абидос и го превръща в град на Озирис. Именно тук се полага началото и на прочутите мистерии, посветени на бога, който напълно приема отличителните белези на античния Хентементиу.
По време на управлението на XIX династия Абидос достига апогея в своето развитие. Сети I издига храм на баща си Рамзес I, а за себе си построява величествен погребален храм, от който са запазени голям брой частично реставрирани руини и кенотаф. Синът му, Рамзес II, не пропуска възможността да построи там още един малък погребален храм. Двете светилища са украсени с барелефи, които добре представят класицизма в изкуството на Новото царство. Със строителството на тези храмове фараоните остават верни на традицията, по силата на която в Абидос, до гроба на Озирис, трябва да има техен кенотаф или поне стела, защото градът претендирал, че притежава главата на накълцаното на парчета тяло на божеството. Подземното светилище, наричано кенотаф, представлява най-вероятно „озирейрон“, чието строителство е започнало при Сети, но е завършено пти Минептах. До него се достига през сводеста подземна галерия, дълга 32 метра, чиято източна стена е покрита с текстове от „Книга на мъртвите“, а западната — с извадки от „Книга на вратите“. Тя е свързана с коридор, дълъг 80 метра. Същинското светилище представлява изображение на изплувалия от Нун първичен хълм на сътворението. Изглежда на това място под земята е била съхранявана реликвата (главата) на Озирис и там са се провеждали посветените му мистерии. Дори когато губи своя блясък през елинистическата епоха, Абидос остава известен с култа към Озирис.
Вижте също:[]
|
Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет. |